1878 – Сключено е примирие по време на Руско-турска война (1877–1878)
В началото на 1878 година Действуващата Руската армия е на 20-на км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени) на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.
На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.
След мълниеносната война и многото жертви, дадени от руска страна и българското опълчение, на 3 март 1878 г. Освобождението на България е факт.
Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на Берлинския конгрес. Сключеният Берлински договор между Великите сили и Османската империя е окончателен.
Руско-турската война (1877-1878) между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г.
След
Освобождението, когато се сбъдва мечтата на стария войвода Цако Петков,
повечето от опълченците си отиват скоропостижно от белия свят,
вследствие на жестоките рани, които са получили по време на войната,
болестите и глада. Вместо да бъдат тачени като герои, те бързо биват
забравени от властващата върхушка след Освобождението, забравила
идеалите на възрожденските революционери за свята и чиста република, и
ги оставила да умират като скотове в копторите от студ и глад.
Ужасен от отношението на властимащите към героите, народният поет Иван Вазов написва “Епопея на забравените”, най-изобличителният и остър протест срещу властващата върхушка.
Ужасен от отношението на властимащите към героите, народният поет Иван Вазов написва “Епопея на забравените”, най-изобличителният и остър протест срещу властващата върхушка.
